За книгата

МЪДРАТА СИЛА И КРАСОТАТА НА „ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА”

За Моцарт знаем и много, и малко. Наричаме музиката му „божествена”, може би защото той  самият се появява на този свят с Божествена искра. В кръщелното му  свидетелство на латински, немски и гръцки език е вписано едно и също име, което сякаш отново и отново потвърждава това „божествено” предопределение – Волфганг Амадеус Готлиб Хризостомус Теофилос Моцарт. Неговата музика се ражда от емоциите, но служи на идеите – идеи, които не принадлежат на мига, но на вечността: за доброто и злото, за красивото и грозното, за любовта и омразата.

Повече от 250 г. всеки музикант по света изпълнява творбите на Моцарт, а почти всеки любител ги разпознава безпогрешно. И всеки има свое любимо произведение. За някои шедьовърът е „Малка нощна музика”, за други - операта „Дон Жуан”. Трети предпочитат „Вълшебната флейта” или Реквиема. Във всеки случай равнодушни към музиката на виенския гений няма. И изпълнители, и публика неизменно остават очаровани и пречистени от нейната мъдра простота, съвършена красота и безкрайна светлина, постижими в житейския път на човека чрез преодоляване на трудности, чрез търсене на истини, чрез непрекъснато самоусъвършенстване.

Духовните послания на Моцарт и днес определено будят интерес, дори любопитство. Как е възможно този творец с невероятно сложен, дори трагичен живот да ни подарява такъв прекрасен свят от звуци? Как е възможно въпреки семейните драми, въпреки  трудните променливи отношения с властимащите, въпреки мизерията на ежедневието Моцарт да ни завещава такъв невероятен космос от преживяна любов? Затова често се питаме дали ние всъщност  истински слушаме неговата музика? Дали наистина я познаваме и разбираме? Дали можем да я разтълкуваме? И дали успяваме да проникнем в нейната истинска и невероятно въздействаща сила и неподражаема хармония? Вероятно отвъд известното и познатото, което чуваме ежедневно, отвъд стройната йерархия от композиционно-структурни принципи (идеал за всеки композитор вече повече от 250 години), отвъд брилянтната инструментална и вокална виртуозност бихме открили символиката и кодовете на  скритото и предполаганото.

Такъв образец за „чуваем текст” и „скрит подтекст” ни дава операта „Вълшебната флейта”. Увертюрата на операта започва с три  отчетливи ритмизирани акорда. Те са нейна рамка, но се появяват и в самата опера - преди изпитанието на героите в Храма на Мъдростта, като самия Моцарт ги обявява в партитурата като der dreimalige Akkord (трикратният акорд). Всъщност тези акорди са единствената тематична връзка между операта и увертюрата ù. Така, появили се в самото начало, акордите звучат могъщо и откриват един безкраен космос, изпълнен със симетрия и ред. И надали тази съвършена хармония се отнася само за екзотичната приказка на либретиста на операта Е. Шиканедер, която Моцарт превръща в музика. Тя “подрежда” и  духовния свят на самия композитор.

Трите стабилно звучащи акорда се издигат като истински древногръцки колони, свързвани с най-впечатляващите архитектурни стилове – дорийски, йонийски, коринтски. Със своята изчистена и строга простота дорийската колона е сякаш символ на равновесие и сила, постигано с усилена работа. Изящните и хармонични пропорции на йонийския капител свързваме с разума и мъдростта, с които се преодолява всяко предизвикателство. Богато украсената със стилизирани флорални мотиви коринтска колона  символизира красотата като задължителен елемент на всяка човешка креативност.

Сила, Мъдрост, Красота /постигани с Работа, Познание, Изкуство/ – това са символичните „три порти”, водещи Човека през Смъртта със смирение и отвъд Смъртта към Покоя на небесното царство. С тези акорди се „влиза” в приказката на Шиканедер и музиката на Моцарт.

Странна е тази приказка, изпълнена с множество ярки персонажи, но и атрибути с алегорично значение, назовано чрез ясни символи. Наред с пернатия ловец Папагено и неговата  Папагена, в нея има енигматична египетска пирамида, загадъчни сфинксове и вечни египетски богове Изида и Озирис, на които посветените се молят. Не само екзотичните герои, но и ние самите сме въведени в Храма, посветен на Силата, Мъдростта и Красотата, в който служи Великият жрец Зарастро заедно със своите жреци. Край нас са още Трите дами и Трите момчета, родени от Мрака и Светлината, от Луната и Слънцето, от Нощта и Деня.

Символиката на числото 3 се открива и в други централни епизоди от операта. Например, главният герой Тамино трябва да премине през Три изпитания с покрита глава и завързани очи. Тези изпитания са изпълнени със символиката на духовното израстване и прозрение, настъпващо след мрака и невежеството и по един художествен метафоричен начин проследяват пътя на търсещия човек. „Първият урок” поставя първата задача пред Тамино. На въпроса „Какво търсиш?” той отговаря – Приятелство и Любов. “Вторият урок” е свързан с постигането на благотворния Покой и Търпение. “Третият  урок” възпитава в  Постоянство и Твърдост чрез изпитанията на Огъня и Водата. Изключително символична е и церемонията на Посвещаването на Тамино, чиято цел (според текстовете в операта) е той „в Светилището на Светлините големи да прогледне”. Защото „вече владее Добродетелта, Мълчанието и Благодетелта”. Така търсещият Светлината на Слънцето Тамино е приет като жрец в кръглия храм на Мъдростта във финала на „Вълшебната флейта”.

Днес няма съмнение, че операта „Вълшебната флейта” на божествения земен Моцарт е философска алегория, чиято символика поставя вечните въпроси за Любовта, Познанието и Смъртта!

                                                      Проф. Емилия Коларова

300x250 banner-MOG